Хайдутин - Общ преглед

Хайдутин - Общ преглед

Blog Article

. Песента е и лечителка на душевните страдания („Тъжно ми й, дядо, жално ми й,/ала засвири – не бой се – /аз нося сърце юнашко... и тъгата ми ще мине,/тъгата, дядо, от сърце“)

Организираното съпротивително въоръжено движение по българските земи срещу централната османска власт е известно в българската историография като хайдутство.

Направо към съдържанието Главно меню Главно меню

, Чавдар не може да разбере мъката на майка си и не чува молбите й.

По българските земи, все още живеят българи, които не прекланят глава и не престават да се борят и бунтуват срещу завоевателите.

Паисий Хилендарски — „История славянобългарска“. Възкресяването на българската духовност.

Докато образите на хайдутите са идеализирани, разкрити в най-добрата си светлина, образът на чорбаджията е показан напълно в отрицателна светлина.

При него се борят свободолюбивият порив, който го тегли към гората, при дружината на героичния баща, и жалостта към майката, чиято тревога отеква в неговото сърце.

Ето как е запечатана хайдушката традиция в спомените на Панайот Хитов:

Въведението съдържа обща характеристика на героя като хайдутин – страшен борец срещу турци и чорбаджии и закрилник на „клети сюрмаси“

          ► Разказът започва от момента, в който Чавдар, макар и дванайсетгодишен, прави своя избор в живота. Тази част е построена като диалог (разговор) между майката и сина. От диалога се разбира, че Чавдар не желае да е ратай на вуйчо си и мечтае да стане хайдутин като баща си.

 Едва след това може да конкретизира за кого и Хайдутин за какво ще разказва.

А лирическият драматичен диалог разкрива преживяванията на дванадесетгодишния хлапак Чавдар и неговата майка. Той подсказва как се формират целите и идеалите на момчето.

В Северен Кавказ термина абрек се доближава донякъде до хайдутин – човек хванал гората по лични причини, преминал по-късно в руския език през Кавказката война като нарицателно за банди от планински разбойници, несъгласни с властта.